Постинг
28.09.2012 04:59 -
Чудото "Вьоргл" - истински случай
Автор: mitociganeto
Категория: Забавление
Прочетен: 4479 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2012 12:02
Прочетен: 4479 Коментари: 3 Гласове:
5
Последна промяна: 28.09.2012 12:02
Парите в древността са се считали за стока (злато) и са служили като разменно средство. В същото време непреходността на благородния метал e давала възможност на притежателя му да го съхрани, което блокира размяната". Днес се получава същото. От една страна, задържането на парите спира икономическото развитие, а от друга - те се увеличават с помощта на лихвата. Т.е. имаме трупане на средства без реален ръст на икономиката.
Гезел предложил друго - парите да станат обществени и ако се заемат на някого, той да бъде принуден да ги вложи веднага в нещо, защото в противен случай ще плаща месечна такса за тях.
Кметът на австрийския град Вьоргл, чието население наброявало 3000 души, се заинтригувал от чудодейния метод на Гезел и през 1932 година решил да го приложи на практика. Градоначалникът убедил водещите търговци и индустриалци, както и администрацията, че ще имат реална икономическа полза, ако участват в прилагането на експеримента за въвеждането на нови пари. Те се съгласили и кметството издало 32 000 "работни свидетелства" (шилинги без лихва). Те се обезпечавали в банката със същата сума обикновени австрийски шилинги. С тези пари в рамките на една година градчето успяло да построи мост, да ремонтира улиците и да инвестира в обществени услуги. Купуването на необходимите материали и плащането на заплатите около придобивките ставало с "новите" пари. Таксата за ползването им била 1% на месец, т.е. 12% годишно. Хитрата хватка била, че таксата се плащала от този, в който се намирала в края на месеца дадена банкнота (свидетелство), обяснява Богданов. Тази система сработила добре и всеки, който притежавал "свободните пари", бързал да се отърве час по-скоро от тях. Жителите на Вьоргл плащали даже данъците си предварително, за да избегнат плащането на месечната такса.
Анализът показал, че в продължение на една година 32-те хиляди "безлихвени шилинги" са направили 463 оборота. По този начин са създадени стоки и услуги на обща стойност 14 816 000 австрийски шилинга. Във времето, когато Стара Европа е раздирана от висока безработица, град Вьоргл само за година успява да намали броя на безработните с 25%. Кметството събрало такса от 12-те процента върху пуснатите 32 000 безлихвени шилинга в размер на 3840 шилинга. Тези пари са били употребени за обществени нужди.
Невероятният успех бързо се разчул и близо 300 други общини в Австрия били готови на секундата да се отърват от "дяволските финикийски знаци".
Централната банка обаче почувствала монопола си застрашен и побързала да се намеси. Тя забранила печатането на локални (обществени) пари във Вьоргл или която и да е друга община.
Гезел предложил друго - парите да станат обществени и ако се заемат на някого, той да бъде принуден да ги вложи веднага в нещо, защото в противен случай ще плаща месечна такса за тях.
Кметът на австрийския град Вьоргл, чието население наброявало 3000 души, се заинтригувал от чудодейния метод на Гезел и през 1932 година решил да го приложи на практика. Градоначалникът убедил водещите търговци и индустриалци, както и администрацията, че ще имат реална икономическа полза, ако участват в прилагането на експеримента за въвеждането на нови пари. Те се съгласили и кметството издало 32 000 "работни свидетелства" (шилинги без лихва). Те се обезпечавали в банката със същата сума обикновени австрийски шилинги. С тези пари в рамките на една година градчето успяло да построи мост, да ремонтира улиците и да инвестира в обществени услуги. Купуването на необходимите материали и плащането на заплатите около придобивките ставало с "новите" пари. Таксата за ползването им била 1% на месец, т.е. 12% годишно. Хитрата хватка била, че таксата се плащала от този, в който се намирала в края на месеца дадена банкнота (свидетелство), обяснява Богданов. Тази система сработила добре и всеки, който притежавал "свободните пари", бързал да се отърве час по-скоро от тях. Жителите на Вьоргл плащали даже данъците си предварително, за да избегнат плащането на месечната такса.
Анализът показал, че в продължение на една година 32-те хиляди "безлихвени шилинги" са направили 463 оборота. По този начин са създадени стоки и услуги на обща стойност 14 816 000 австрийски шилинга. Във времето, когато Стара Европа е раздирана от висока безработица, град Вьоргл само за година успява да намали броя на безработните с 25%. Кметството събрало такса от 12-те процента върху пуснатите 32 000 безлихвени шилинга в размер на 3840 шилинга. Тези пари са били употребени за обществени нужди.
Невероятният успех бързо се разчул и близо 300 други общини в Австрия били готови на секундата да се отърват от "дяволските финикийски знаци".
Централната банка обаче почувствала монопола си застрашен и побързала да се намеси. Тя забранила печатането на локални (обществени) пари във Вьоргл или която и да е друга община.
бабина рецепта за задушен заек
КАРТЕЛЪТ НА ЕДРИТЕ ЕВРЕЙСКИ ФИНАНСОВИ КР...
Истинските новини от недържавата!
КАРТЕЛЪТ НА ЕДРИТЕ ЕВРЕЙСКИ ФИНАНСОВИ КР...
Истинските новини от недържавата!
Следващ постинг
Предишен постинг
bulgarinut57 написа:
Много интересно.
Какво е искал той ?
1. Той е желал да направи невъзможна капиталистическата експлоатация, като с въведените от него свободни пари е принуждавал всеки, който притежава пари да ги пусне незабавно в обръщение. Така се създава една икономика с нулева лихва.
2. Искал е Поземлената рента, също като лихвата един доход, за който не се полага никакъв труд, да се постави в обществени ръце, за да не може никой да живее на гърба на другите.Той е предложил да се откупи обработваемата земя от притежателите и и обществото да я предлага на желаещите да я обработват.Резултатът от подобна реформа Гезел е нарекал свободна земя. (Ако не се желае одържавяване на земята, то Поземлената рента може да бъде елиминирана чрез данък върху притежаваната земя.)
3. Тогава, когато икономиката е освободена от грубите си грешки, тя може да бъде оставена на свободно действащите пазарни сили. Премахването на всички мита и въвеждането на свободна търговия са неговите по-нататъшни изисквания.
4. Той предлага икономика свободна от лихви, експлоатация и търговски ограничения. Затова тази икономика се нарича Свободна икономика . Гезел е основоположник на учението за “свободната икономика” и до сега никой не е успял да обори неговите основни идеи.
http://samvoin.blog.bg/politika/2011/06/24/silvio-gezel-i-negovite-inovatorski-idei.771156#last_comment
цитирай Навремето Алберт Айнщайн също е бил във възторг от гениалната идея на Гесел. След като се запознал подробно с предложението на по-възрастния си съвременник, създателят на теорията на относителността заявил: "Създаването на пари, които не могат да се трупат, ще доведат до нов вид, по-истинска собственост".
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39